Oct 8, 2009, 12:45 PM

Бе... 

  Poetry
680 0 1

Бе част от нищо,

играеше си със сенки

и спомени отприщени,

от тъжни самотни моменти...

 

Бе път в пустиня,

с прекъсната линия,

бе част от зимата...

белосмъртно униние...

 

Бе човек сред хората,

търсещ себеподобни,

бе се предал на умората

в усилия безплодни...

 

Бе свещ във църква...

бе молба свещена...

бе светлина, що замръква

и става черна...

 

После човек не бе...

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей извиняваи че те позабравих напоследък и се позагубихме... Ще се реванширам Благодаря че се обади...
Random works
: ??:??