* * *

Nov 6, 2007, 12:03 PM

Poetry » Other

1407 0 4

През всички изпитания на времето,
продължавах упорито и вървях.
Не ме уби умората.
По-силна ставах,
нищо, че кървях.
Живеех за мига, във който
ще спра. Ще спра до теб.
За да се учим на Обичане.
Как аз за теб, а ти за мен.
Да можем да си бъдем всичко.
Не е ли любовта, което
осмисля всичките ни дни? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works