mim4ek (Мария Дуплищева)
24 139
6.11.2007 г., 12:03 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1294 0 4

През всички изпитания на времето,

    продължавах упорито и вървях.

    Не ме уби умората.

    По-силна ставах,

                                нищо, че кървях.

 

   

    Живеех за мига, във който

    ще спра. Ще спра до теб.

    За да се учим на Обичане.

    Как аз за теб, а ти за мен.

    Да можем да си бъдем всичко.

 

 

   Не е ли любовта, което

   осмисля всичките ни дни?

   И красотата от магията -

   сърцето ни да се усмихва

                и с лекота да сме добри.

 

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??