* * *

6.11.2007 г., 12:03 ч.

Поезия » Друга

1381 0 4

През всички изпитания на времето,
продължавах упорито и вървях.
Не ме уби умората.
По-силна ставах,
нищо, че кървях.
Живеех за мига, във който
ще спра. Ще спра до теб.
За да се учим на Обичане.
Как аз за теб, а ти за мен.
Да можем да си бъдем всичко.
Не е ли любовта, което
осмисля всичките ни дни? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения