Jul 24, 2020, 2:33 PM

Бедността 

  Poetry » Civilian
571 2 0

За теб, онеправдани човече,

аз тъгувам и милея.

Кой в таз мизерия те повлече,

защо сърцераздирателно думаш:"Аз тлея!"?

 

"На жълтия метал съм роб,

за да може да оцелея поне.

Тъй, уви, ще е до гроб,

такава ми е ориста, о, не!"

 

Светът несправедливо е устроен,

бедният двата края свързва едва.

Вместо да е щастлив и спокоен,

малодушно се е примирил с тази съдба!

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??