За теб, онеправдани човече,
аз тъгувам и милея.
Кой в таз мизерия те повлече,
защо сърцераздирателно думаш:"Аз тлея!"?
"На жълтия метал съм роб,
за да може да оцелея поне.
Тъй, уви, ще е до гроб,
такава ми е ориста, о, не!"
Светът несправедливо е устроен,
бедният двата края свързва едва.
Вместо да е щастлив и спокоен,
малодушно се е примирил с тази съдба!