Той дойде в тишината на мрака прокобен.
Беглец от света на мъртвешки души.
Не вярваше даже, че е способен,
любов да почувства, самотата го него руши.
Безразличен към всичко, дори към живота,
понесъл на рамо тежкия кръст
и сам той положи глава за хомота,
а някога с първите мереше ръст.
Ала внезапно настъпи промяната
и болка донесе, но болка желана.
В ядрото си скрила заряда на изненадата,
нанесе тя рана, но рана мечтана.
И стана внезапно животът красив
и чист е светът от хорската злоба.
Почувства се млад, уязвим, но щастлив.
Така любовта в бог претвори роба.
© Галина Матева All rights reserved.