Беглец

24 июн. 2008 г., 18:50

Поэзия

500 0 2

Той дойде в тишината на мрака прокобен.

Беглец от света на мъртвешки души.

Не вярваше даже, че е способен,

любов да почувства, самотата го него руши.

Безразличен към всичко, дори към живота,

понесъл на рамо тежкия кръст

и сам той положи глава за хомота,

а някога с първите мереше ръст.

Ала внезапно настъпи промяната

и болка донесе, но болка желана.

В ядрото си скрила заряда на изненадата,

нанесе тя рана, но рана мечтана.

И стана внезапно животът красив

и чист е светът от хорската злоба.

Почувства се млад, уязвим, но щастлив.

Така любовта в бог претвори роба.