Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук.
И като призрак долетях на кон,
защото не можах да бъда друг
и не оставих обичта си в стон.
Не те забравих, нивга, за това -
не съм за Рая, нито съм за Ада.
Пред нищо властно не склоних глава.
Любовта си не предадох свята. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up