Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук.
И като призрак долетях на кон,
защото не можах да бъда друг
и не оставих обичта си в стон.
Не те забравих, нивга, за това -
не съм за Рая, нито съм за Ада.
Пред нищо властно не склоних глава.
Любовта си не предадох свята.
Бурята ме дърпа все назад
и със плътен глас сега кълне.
Зная, да! - Не съм за този свят,
но без теб не се завръщам. Не!!!
Не удържам коня си... Не мога.
Миналото взема го от мен.
Черногривец, с дух на Еднорога,
верен бе до сетния си ден.
В Двадесети и първи век съм аз
и пред мене виждам град голям,
и сърцето ми тупти в екстаз.
Любима моя, чувствам, ти си там!
Дали ще ме познаеш? От душата
едва ли всичко Лета е изтрила.
Аз вярвам в теб! Дори и времената
не ще ни разделят! При теб съм, мила!
© Асенчо Грудев Всички права запазени