Имам белег, останал в сърцето,
от дългите нощи, в които те няма,
имам спомен, далечен, където
някога, някъде с тебе сме двама...
Имам струна прекършена, стара,
китара, която единствено плаче,
имам една незараснала, пареща рана,
мечта като изгубено малко сираче...
Имам нежност, повярвай, в излишък
и ръце, които да събудят утрото,
имам премълчани толкова стихове,
от които светът някой ден да се срути... ...