15.11.2012 г., 23:15 ч.

Белег 

  Поезия
1234 0 19

Имам белег, останал в сърцето,

от дългите нощи, в които те няма,

имам спомен, далечен, където 

някога, някъде с тебе сме двама...

Имам струна прекършена, стара,

китара, която единствено плаче,

имам една незараснала, пареща рана,

мечта като изгубено малко сираче...

Имам нежност, повярвай, в излишък

и ръце, които да  събудят утрото,

имам премълчани толкова стихове,

от които светът някой ден да се срути...

Имам вяра, която е толкоз безмислена,

че е смешно дори и насън да се случи,

но ако търсехме в чувствата смисъла,

какво е любов, не ще да научим!

 

 

 

 

 

 

 

© Светла Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??