Белег от теб нося в душата си...
( акростих)
Беляза... не плътта ми, с
Едно докосване във стих... и
Лятото, напуснало кръвта ми
Е само спомен... сякаш миг...
Говоря си със Зимата,
Откривам даже прилики... с
Тъгата по недостижимото и
Трезвото на мислите...
Едва ли Пролетта ще
Бъде... няма цветност... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up