Белег от теб нося в душата си...

4 июн. 2008 г., 22:06

Поэзия

837 0 4

( акростих)

Беляза... не плътта ми, с

Едно докосване във стих... и

Лятото, напуснало кръвта ми

Е само спомен... сякаш миг...

Говоря си със Зимата,

Откривам даже прилики... с

Тъгата по недостижимото и

Трезвото на мислите...

Едва ли Пролетта ще

Бъде... няма цветност...

Нали без теб светът

Остава само от "известни"...

Със Есента ще се приключи...

Ята от отлетели строфи...

В душата ми... пресъхнал ручей,

Дъгата вече не говори...

Уших си даже наметало...

Широко, твърдо, да ме пази... от

Аз и Ти, и друго "Цяло"...

Така сърцето не боли... но лази...

А ти сънуваш ли ме още...

Сега, преди... а после...

Искам те... но не изгряваш нощем...