670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Nov 7, 2011, 8:10 AM  

Бележка към себе си 

  Poetry » Other
506 0 8

Прелетях през живота си,

яхнала сноп светлина,

и покрай многото други задачи

забравих да те обичам.

 

Но не съм те пропуснала.

Ти пътуваше с мен като тиха следа,

като слънчев копнеж неизречен,

като нежно привличане.

 

И сега е моментът да кажем:

"Достатъчно мрак!

Да започнем живота отново!

Да бъдем различни!"

 

Мъдростта ще ни води.

Дори ако някога пак

от ума и сърцето изтрие се споменът

как се обичаше.

 

 

Публикувано във:

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах. Буквите С. 2020, с. 232

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??