670301 (Павлина Гатева)
1387 361
7.11.2011 г., 8:10 ч.  

Бележка към себе си 

  Поезия » Друга
504 0 8

Прелетях през живота си,

яхнала сноп светлина,

и покрай многото други задачи

забравих да те обичам.

 

Но не съм те пропуснала.

Ти пътуваше с мен като тиха следа,

като слънчев копнеж неизречен,

като нежно привличане.

 

И сега е моментът да кажем:

"Достатъчно мрак!

Да започнем живота отново!

Да бъдем различни!"

 

Мъдростта ще ни води.

Дори ако някога пак

от ума и сърцето изтрие се споменът

как се обичаше.

 

 

Публикувано във:

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах. Буквите С. 2020, с. 232

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??