Jun 14, 2007, 1:55 PM

Бели стени 

  Poetry
728 0 9

Поклон
на майка ми

Четири бели стени...
Свят като болница. Труден.
В шепите крехко крепи
мечтите - насила прокудени.

Колкото бели стени -
толкова повече Вяра!
Стискаше зъби. Мълчим.
После пак - отначало.

Четири бели стени...
Свършва се въздухът. Няма
много радостни дни,
откакто - отдавна - я няма мама.

Толкова бели стени...

14 юли 2001, Синеморец

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??