14 jun 2007, 13:55

Бели стени 

  Poesía
727 0 9

Поклон
на майка ми

Четири бели стени...
Свят като болница. Труден.
В шепите крехко крепи
мечтите - насила прокудени.

Колкото бели стени -
толкова повече Вяра!
Стискаше зъби. Мълчим.
После пак - отначало.

Четири бели стени...
Свършва се въздухът. Няма
много радостни дни,
откакто - отдавна - я няма мама.

Толкова бели стени...

14 юли 2001, Синеморец

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??