Mar 30, 2021, 2:32 PM

Белите ангели 

  Poetry
1240 3 8

 

Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани, 
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата. 


Те раздират небето със своята преданост чиста 
и се връщат отново - ей тук, на върха на баира.
В светли дни като този затварям очи и си мисля,
че светът в този миг в едно бяло перце се побира.


А дали някой ден ние с теб - още слепи и грешни,
ще успеем на щъркели някак си да заприличаме?
Да прелитаме с вяра над всички тревоги човешки,
всеотдайно и искрено, истински... да се обичаме?

 

Стискам свидната мъничка длан, дето днес ще закичи
със усукана гривна във бяло-червено
дървото...
А на стълба с ръждясали длани две божии птици 
вплитат клонче по клонче надежда и обич в Живота. 

 

Павлина Соколова
29.03. 2021 г.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??