Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста
и се връщат отново - ей тук, на върха на баира.
В светли дни като този затварям очи и си мисля,
че светът в този миг в едно бяло перце се побира.
А дали някой ден ние с теб - още слепи и грешни,
ще успеем на щъркели някак си да заприличаме?
Да прелитаме с вяра над всички тревоги човешки,
всеотдайно и искрено, истински... да се обичаме?
Стискам свидната мъничка длан, дето днес ще закичи
със усукана гривна във бяло-червено
дървото...
А на стълба с ръждясали длани две божии птици
вплитат клонче по клонче надежда и обич в Живота.
Павлина Соколова
29.03. 2021 г.
© Павлина Соколова Всички права запазени
От мен имаш отново заслужено браво, Павлинче!👏