Бели – като сняг,
естествено красиви,
лежат под черната забрадка
и не е грях,
търсят в дните
емоции и страх,
тревогите, бедите.
И крещят, ах, как крещят,
когато удар ни застигне!
Остава
спомен бял
и плач в очите.
Моля те, прости!
Аз сгреших.
Моя почерк тих
открих в белите следи.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Светла седмица!