Jan 29, 2017, 10:14 PM

Белите ти коси, мамо! 

  Poetry » Аcrostis
794 1 8

Бели – като сняг, 

естествено красиви, 

лежат под черната забрадка

и не е грях, 

търсят в дните

емоции и страх, 

тревогите, бедите. 

И крещят, ах, как крещят,

когато удар ни застигне! 

Остава

спомен бял

и плач в очите. 

Моля те, прости! 

Аз сгреших. 

Моя почерк тих

открих в белите следи. 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Майката винаги прощава грешките на децата ти! И винаги има право,Ve2666!
    Светла седмица!
  • Поздрави за хубавият стих Васе!Почувствах го!До нови!
  • Вълнуващ стих, Василка!...
  • Белите коси.Те са нашите следи по тях.
    Харесах!
  • Докосна ме..., народът е казал - който си няма мама и сираче..., съветите на мама са най-скъпи и се помнят завинаги..., затова майките се обичат и слушат докато са живи...!!!
    "Остава
    спомен бял
    и плач в очите.
    Моля те, прости! "
  • Васе, много красив и въздействащ стих си сътворила! Поздравявам те и ти благодаря за удоволствието да прочета!
  • Трогателно и въздействащо,представих си го!
  • Много стойностното стихотворение за майката. При това с акростих! В момента съм точно на вълната да го оценя. Браво, Васи!
Random works
: ??:??