Белите ти коси, мамо!

29 ene 2017, 22:14

Poesía » Verso acróstico

848 1 8

Бели – като сняг,
естествено красиви,
лежат под черната забрадка
и не е грях,
търсят в дните
емоции и страх,
тревогите, бедите.
И крещят, ах, как крещят,
когато удар ни застигне!
Остава
спомен бял
и плач в очите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Белите ти коси, мамо!

Искате да прочетете повече?

Propuestas