Oct 2, 2014, 10:26 AM
Белият лист
На белия лист драснах ченгелче.
До него – още едно.
Появиха се думи, дори изречение,
и то не остана само!
Листът ми свърши. Затворен е в шкафа.
Там някога, ще изгори,
тъй както изчезваме ний от земята,
но той все пак ще пламти.
Ще кажа на всички – знайни, незнайни,
да помнят за мойто писмо,
да раздават надеждата, тук на земята,
да не питат даже защо.
Избухват вселени, слънца ще се блъснат,
къде ще сме ние – кой знай?
Дори да загубим физическа същност,
тези думи остават докрай!
© Димитър Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря за хубавите думи!Чета с усмивка и усещам леко Приятелско намигване!Поздрави!
-
Словото остава и след катаклизмите, защото в началото беше Словото и в края ще бъде пак Словото. Право си рекъл на финала на стиха си.
Поздравление, Митко! -
хм! За два дена, два стиха. Явно музата те е грабнала!
Право казваш! Поздрав! -
За слава или за резил, написаните думи ще напомнят на някого за нас!
ДД...набираш смелост
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това в крайна сметка времето ще отсече.
Но щом Вселената ти шепне - пиши, пиши...
Струва ми се редно да се сподели.
За споделянето - благодаря!
Аплодисменти и цветя подадени от приятелска ръка!