На белия лист драснах ченгелче.
До него – още едно.
Появиха се думи, дори изречение,
и то не остана само!
Листът ми свърши. Затворен е в шкафа.
Там някога, ще изгори,
тъй както изчезваме ний от земята,
но той все пак ще пламти.
Ще кажа на всички – знайни, незнайни,
да помнят за мойто писмо,
да раздават надеждата, тук на земята,
да не питат даже защо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse