Aug 27, 2008, 2:30 PM
Белият мрак
Тънконог месечинко затанцува отнесено.
И в косите ми, жълтите, зреят оси.
Дребни болни звезди падат ранно предесенно.
Вятър крив и изострен коси ли... коси.
По тревите щурци неразумни подскачат,
и цигулчено плачат със летни очи.
И понеже си тръгва на лятото здрачът.
И понеже хамакът - разпънат - виси.
Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им
и се вдига на пяна. Под миглите - мрак.
Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг.
27.08.2005
И в косите ми, жълтите, зреят оси.
Дребни болни звезди падат ранно предесенно.
Вятър крив и изострен коси ли... коси.
По тревите щурци неразумни подскачат,
и цигулчено плачат със летни очи.
И понеже си тръгва на лятото здрачът.
И понеже хамакът - разпънат - виси.
Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им
и се вдига на пяна. Под миглите - мрак.
Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг.
27.08.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
От къде ти идват...
Прелестна си! -
Царица на НЕбаналните рими си! Изказа е извънземен. Поклон... сестро!
-
Ей,все едно ме пренасяш в друга вселена!Прекрасно!
-
не мога да ти се наситя-- да те чета- тази твоя "обсебваща" поезия
-
Става вино душата ми. Бяло. От сняг.
-----------------------------
Пинче! -
Бяло вино от грозде узряло на скат.
И душа с аромат на бургаски мускат.
Наздравеееееееее, Поли!!! -
Еха толкова е хубаво. Браво! Поздрав и успешна седмица
-
отпивам бавно от виното ти....прекрасно е, Павлина....прекрасно!
-
Благодаря за възможността да чета твоите стихове!
-
"И в косите ми, жълтите, зреят оси."
"Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг."
Една глътка отпих- ще ми стигне за дълго.
Бяло вино танцува в главата ми...
Извънземни куплети по вените тръгват.
Препускат подир стъпките на лятото...
...................................... -
Прекрасно усещане е!
поздрав! -
Приказен стих... Прекрасен!...
-
Уникален стил!
-
Ех, Пинче, като картина е жив стихът ти. Много образен, просто приказен. Радвам се, че се отбих. Поздрав!
-
Есенна халосия...лятно-палави мисли докарва!
С обич! -
А когато се намери някой да изпие виното, снегът се стопява и така до следващия сезон...
С обич! -
Навява някаква светла меланхолия този стих, чудесен е!
-
Обичам поезията Ви.
-
Нямаш аналог!
Невероятна поезия!Вече се чудя и ти ли си човек като нас или идваш от другаде?Поздравления! -
Вино... от сняг!
-
"По тревите щурци неразумни подскачат,
и цигулчено плачат със летни очи."
Жива картина!
Поздравления! -
Поздравчета!
-
РАЗКОШОТИЯ...
с много обич, неземна поетесо!!!*** -
Нищо, че иде хлад - нека в душата ти да бъде лято!!!
Разкошна както винаги!
Обичкам си те, Поли*! -
Натъжи ме... за малко... предесенно...
Но в нас си е лятно през всички сезони - можем го, нали ?
Поздрав, pin4e ! -
Обичам да те чета - изкушение си - поетично!!!
Аплодисменти!!! -
Върха, Пинч!*
С обич! -
"Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им
и се вдига на пяна..."
Ооох...
!!!*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Твойто вино е огън. Опива...
Дращи гърлото даже. И ври.
А душата - неземно красива!
Пък перото ти златно - крещи!...