Тънконог месечинко затанцува отнесено. И в косите ми, жълтите, зреят оси. Дребни болни звезди падат ранно предесенно. Вятър крив и изострен коси ли... коси.
По тревите щурци неразумни подскачат, и цигулчено плачат със летни очи. И понеже си тръгва на лятото здрачът. И понеже хамакът - разпънат - виси.
Тежко грозде - очите ми. Шумва ширата им и се вдига на пяна. Под миглите - мрак. Иде хлад. И гаси с тишина топлината. Става вино душата ми. Бяло. От сняг.
"Иде хлад. И гаси с тишина топлината.
Става вино душата ми. Бяло. От сняг."
Една глътка отпих- ще ми стигне за дълго.
Бяло вино танцува в главата ми...
Извънземни куплети по вените тръгват.
Препускат подир стъпките на лятото...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Твойто вино е огън. Опива...
Дращи гърлото даже. И ври.
А душата - неземно красива!
Пък перото ти златно - крещи!...