Белият пристан
БЕЛИЯТ ПРИСТАН
Светъл лъч над блатата от лепкава кал!
В сън ли глас на Надежда дочувам?
Тъмнината ме блъска в лицето без жал...
Боже, как не научих да плувам?!...
... Аз отдавна не помня кой тук ме отлъчи
и защо с тъмнина ме наказа.
Само сливам гласа си със песните вълчи
и повтарям си: "Няма да мразя!"
А когато връз мене гърми и вали,
само тихо притварям клепачи.
Времето е лечител. И спря да боли.
Само споменът тук грозно грачи.
В черно блато - тъмница от лепкава кал,
всяка капка е с дъх на обиди.
Там затъва духът ми, отдавна заспал,
без от Слънцето изгрев да види.
И мираж ли е, Господи, днес този глас,
или Ти ми довя Вдъхновение?
Не умея да плувам! Далече съм аз...
Нереално е всяко спасение...
Но как тясно е тук, Господи! Как е тясно...
Задушава се вече сърцето!
Пее нежният глас: "Има по-добро място!
Приближи... и хвани ми ръцете!"
... Светъл лъч над блатата от лепкава кал!
Истина е! Крещя: "Не сънувам!"
Няма страх! Има цел! Виждам пристана бял...
Време е да започна да плувам!
Павлина Соколова
... С благодарност към хората, които ми подадоха ръка в труден момент и ме разплакаха от щастие!
Стихът е посветен на Мария Янакиева и Михаил Цветански!
.
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно, но красиво!
-
Посята навред
е само ненавист, дори и там...
край вратите на храма измамно щедро
зрее плодът на дива страст и омраза.
По вълчи пътеки
душите вървят, забравили що е милост
и грях, жадни за мъст, с тропот див
тъпчат тревите, всявайки страх.
А някъде там...
във сумрака на тъжни нощи и дни,
плаха и съвсем сама, скрита в болката
си тиха, все още оцелява сърна...
*
това стихотворение, наречено "Болка" е писано
по подобен повод, Павлина...много добре те разбирам..
сърдечно те, прегъщам...Бъди и пиши... -
Хубав стих и достойно посвещение!
Радвам се, че имаш такива приятели, Павлина.
Живи и здрави да сте всички!
-
Поздравления, Павлина!
-
Харесах!
-
Поздравления за невероятния стих!
-
Самодивке, много ми хареса стихчето ти!
Елена,Петя, Сиси, благодаря ви! -
Разкошно е !!!
-
Харесах, много харесах!
Здравей! -
Уникален стих извиращ от едно добро сърце! Поздравления!!!!!
-
Посред лилии бели ще видиш злокобен пророк,
посред кални блата може билка целебна да зърнеш...
Свят и шарен, и луд, и добър, и безкрайно широк,
в който все ще намериш при кого и защо да се върнеш -
Оги, аз изтрих профила си, защото не ми хареса атмосферата, на която бях свидетелка.
Но за всичко, което се случи сме виновни всички НИЕ - защитаващи...възмущаващи...подстракаващи... и т.н. Съжалявам, че допуснах да се оцапам с тази чернилка, и че в импулсивността си си позволих да бъда арогантна и груба. Не се гордея с това! И се извинявам на двамата души, с които... да, всички разбраха, че нямаме общ език, но това си е наша работа!
... Върнах се, защото няма как да остана безмълвен читател, който не може да каже "Благодаря!" за нещо красиво, което е видял и го е докоснало - като песента ти за мен и Мария! Този стих написах на един дъх, слушайки я...
... И се върнах, защото имам още какво да кажа... в рими.
Моля всички, които са тук за едно - нека правим това, което ни прави доволни от нас самите! Лесно е да превърнем красивото в грозно. Нека опитаме да направим обратното! Благодаря на всички, които ме... и НЕ МЕ разбраха. -
Ами, плувай де, плувай!
Много ми хареса! -
Плувай, Павлина по водите на поезията!
Поздрав за стиха, за посветеното послание! -
Много силен стих! В трудните моменти Вдъхновението връхлита душите най-истински. Ти си един невероятен човек, Павлина - видно е от прекраното ти творчество. Радвам се, че намери сили да продължиш трудния поетичен път в този хубав сайт. Само преживяното е катарзис.Смисълът на крехкия ни живот е в това - с всеки ден да ставаме малко по-добри, въпреки трудностите.
Благодаря ти за посвещението, и за това, че се надскочи! Завръщането ти е пример, за всички тук. Обичай враговете си, Павлина - те просто не знаят какво правят! -
Ами... просто, прекрасно! Няма смисъл да търся по-оригинални думи. Оригиналът е по-горе! Плувай и ни радвай!
-
Браво,Павлина!!!
-
Благодаря на всички Ви, приятели, заради които си струва да съм тук! Благодаря на най-добрата си приятелка - Поезията, за това, че любовта ми към нея победи и застана над всичко!
Мария, с теб ще се разправям фейс ту фейс! Ти си знаеш какво те очаква- прегръдка до изпукване на костите! -
Добре дошла, Павле. Всъщност ти никога не си си тръгвала. (Боже, как не научих да плувам - може би е изпуснато - да....плувам). Поздрав далечен за теб и посветените - Мари и Мишо.
-
Много ми хареса-Поздрав!
-
Много силен стих!Поздрав!
-
Имам вътрешно чувство, че зад този един стих стои много талантлив автор
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
