24 нояб. 2011 г., 09:33

Белият пристан 

  Поэзия
1255 0 22
БЕЛИЯТ ПРИСТАН
Светъл лъч над блатата от лепкава кал!
В сън ли глас на Надежда дочувам?
Тъмнината ме блъска в лицето без жал...
Боже, как не научих да плувам?!...
... Аз отдавна не помня кой тук ме отлъчи
и защо с тъмнина ме наказа.
Само сливам гласа си със песните вълчи
и повтарям си: "Няма да мразя!"
А когато връз мене гърми и вали,
само тихо притварям клепачи.
Времето е лечител. И спря да боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Все права защищены

Предложения
: ??:??