Jul 22, 2020, 9:39 PM

Беритба на светулки 

  Poetry
655 6 6
Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ –
светкавиците даже нямат сили.
А аз набрах светулки – пълен кош,
това мечти са, всичко озарили.
Вървя безспир, разтапях тъмнина,
с пламтящ рояк, избил искри нагоре.
Раздадох толкоз звездна светлина,
поднесена със виртуозен полет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??