22 июл. 2020 г., 21:39

Беритба на светулки 

  Поэзия
604 6 6

Останах сам сред лунните лъчи,

небето бе обвило мълчаливо -

звездите, блясъкът не им личи.

Зад облаците бяха ли щастливи?

 

Притварям си очите в тая нощ –

светкавиците даже нямат сили.

А аз набрах светулки – пълен кош,

това мечти са, всичко озарили.

 

Вървя безспир, разтапях тъмнина,

с пламтящ рояк, избил искри нагоре.

Раздадох толкоз звездна светлина,

поднесена със виртуозен полет!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??