Беше есен. Листата навън
обрулени падаха в кал.
Вятър леден, сякаш на сън
довяваше страх и печал.
Глас треперещ дочух
през същата призрачна есен.
Гласът се извиваше глух
в зла и смразяваща песен.
Той пееше вятърът как е видял
човек за мен скъп и обичен,
а после плахо обратно повял
да разкаже за края трагичен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up