Беше есен. Листата навън обрулени падаха в кал. Вятър леден, сякаш на сън довяваше страх и печал. Глас треперещ дочух през същата призрачна есен. Гласът се извиваше глух в зла и смразяваща песен. Той пееше вятърът как е видял човек за мен скъп и обичен, а после плахо обратно повял да разкаже за края трагичен. Той там - под листата лежал, завит с прежълтяло одеало, безжизнен, навярно наскоро умрял, с посиняло, премръзнало тяло. А с него тогава умря и душата, успяла да чуе зловещата песен - и тя лежи мъртва там - сред листата, когато навън беше есен...
Мерси много на всички ви Валя, под прежилтялото одеало листата визирах, ама то май само аз си го разбирам и все пак нали някаква рима трябва да му догодя , та за това тяло - одеало Абе както и да е, радвам се, че ви е харесало
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.