Apr 20, 2007, 12:58 AM

...беше лято 

  Poetry
704 0 10

Започна
като сън през лято
безветрено,
необикновено!
Жарта в небето
беше
златна,
а сякаш взе
да се променя.
Уж беше тихо - 
беше лято...
В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а  бе студено...

© Дакота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...В ръцете си
    държах
    безвремието,
    а пръстите ми
    посиняваха -
    уж лято бе,
    а бе студено..."
    Не мога да повярвам, че веселото нещо, което четох преди малко и тези редове,които са пълни с болка и обреченост, създадени от един и същ човек!
    Виждала ли си как блести и колко е различен във всеки един момент истинският диамант? Приличаш на него! (Двете с Пинчето да не сте сестри?)
  • "...В ръцете си
    държах
    безвремието,
    а пръстите ми
    посиняваха -
    уж лято бе,
    а бе студено..."
    Страшен образ си създала!
    Потръпнах! Може би защото днес случайно видях човек, в чиите очи се четеше именно това написано от теб, което прочетох преди да си легна!
  • В ръцете си
    държах
    безвремието...

    Много ми хареса!
  • Благодаря на всички!
    иде лято - това е истината
  • Чудесен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Поздрави за стиха!
  • "В ръцете си
    държах
    безвремието,"
    Много си талантлива Дакота!
    Много болка прочитам в редовете ти, и искам да ти дам усмивката си за да стопля деня ти!

  • Поздрав и от мен, вълшебнице!
    Страхотна си!
  • Благодаря ти, Ведрин - ведра душа такава!
Random works
: ??:??