20.04.2007 г., 0:58 ч.
...беше лято
Започна
като сън през лято
безветрено,
необикновено!
Жарта в небето
беше
златна,
а сякаш взе
да се променя.
Уж беше тихо -
беше лято...
В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено...
© Дакота Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"...В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено..."
Страшен образ си създала!
Потръпнах! Може би защото днес случайно видях човек, в чиите очи се четеше именно това написано от теб, което прочетох преди да си легна! -
В ръцете си
държах
безвремието...
Много ми хареса!
-
Благодаря на всички!
иде лято - това е истината -
Чудесен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
-
Хареса ми!Поздрав!
-
Поздрави за стиха!
-
"В ръцете си
държах
безвремието,"
Много си талантлива Дакота!
Много болка прочитам в редовете ти, и искам да ти дам усмивката си за да стопля деня ти!
-
Поздрав и от мен, вълшебнице!
Страхотна си! -
Благодаря ти, Ведрин - ведра душа такава!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено..."
Не мога да повярвам, че веселото нещо, което четох преди малко и тези редове,които са пълни с болка и обреченост, създадени от един и същ човек!
Виждала ли си как блести и колко е различен във всеки един момент истинският диамант? Приличаш на него! (Двете с Пинчето да не сте сестри?)