Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.
Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.
Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща. ...