12 сент. 2004 г., 17:49
Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.
Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.
Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация