Feb 23, 2016, 9:01 PM

Беше ти 

  Poetry » Love
540 0 2

Беше ти

 

 

Стъпки небрежни пак дочувам

От някой си неканен гост.

Ти ли си? Все бленувам...

И чакам тайничко на пост.

 

Отвори се вратата, скръцна,

И подаде се оттам човек.

Уплашен цял, само хлъцна

Затвори...и избяга надалек...

 

Разтревожено към мен погледна,

бях обляна във сълзи.

Обърна гръб и в мрак изчезна,

А го молех : „Остани...“.

 

Скитници сме всички, Боже,

До костите ни чак боли...

Да те обичам век‘ не може,

А човека май че беше ти...

 

23.02.2016г.

 

 

 

© l.panterrra All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??