Беше ти
Стъпки небрежни пак дочувам
От някой си неканен гост.
Ти ли си? Все бленувам...
И чакам тайничко на пост.
Отвори се вратата, скръцна,
И подаде се оттам човек.
Уплашен цял, само хлъцна
Затвори...и избяга надалек...
Разтревожено към мен погледна,
бях обляна във сълзи.
Обърна гръб и в мрак изчезна,
А го молех : „Остани...“.
Скитници сме всички, Боже,
До костите ни чак боли...
Да те обичам век‘ не може,
А човека май че беше ти...
23.02.2016г.
© l.panterrra Все права защищены