Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината,
съблечена до голо и до вик?
Престори се на плаха тишината,
прободена от изгревен светлик.
В леглото ми, некръстени, мечтите
останаха без име до една.
И точно в пет, на снопче от лъчите,
обеси се невинната вина. ...