May 27, 2020, 7:29 AM

Рисувах тишината 

  Poetry
1020 12 14
Цветът на лен от о́храта привлечен
въздъхна с лавандула, мед и пръст.
Стрелките в пет издърпваха полека
с най-дългите си пръсти мрака гъст.
Не паднах ничком, ти си тръгна ничий
с рачелен вкус по устните, но в гръб,
недей пред изгрева да коленичиш
с венче от див босилек като стръв
за слънчеви коси... ще презимуваш
без да гориш най-прекия ни път!
Сърце е, трудно ще я излекува
на тишината плисналата гръд... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...
  781  17 
Random works
: ??:??