Чаша вино, дъждът, тишината.
И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -
много думи, но пълни с отрова,
с празни погледи - вече не иска.
Натежават понякога хората...
от интриги, от злоба... без истини.
Да заключа сърцето не мога
(в таен ъгъл отглеждам звездици).
И на лошо, наместо лош отговор
подарявам небе. Даже птици. ...