17 oct 2020, 9:26

Без думи... 

  Poesía
411 6 12

Чаша вино, дъждът, тишината.

И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -

много думи, но пълни с отрова,
с празни погледи - вече не иска.
Натежават понякога хората...
от интриги, от злоба... без истини.

Да заключа сърцето не мога
(в таен ъгъл отглеждам звездици).
И на лошо, наместо лош отговор
подарявам небе. Даже птици.

В тишината не ми е самотно -
имам стих и Луна. Имам книга.
И дъждът, който много охотно
ми шепти за любов. И ми стига.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вале, Джени - благодаря ви!
  • Богата си - безспорно! Много харесах... "Имам стих и луна" : )
  • В тишината не ми е самотно -
    имам стих и Луна. Имам книга.
  • Прегръдка и от мен, Наде!💖
  • Лошите люде, лошите думи...Недосегаеми сме а тях - в кътчето със звездици...Гуш!
  • Сърдечно ви благодаря, приятели!

    Краси, бях свидетел на много грозни думи. Не към мен, но все пак ми стана болно...
  • Краси е права - безгрижие и радост! Дъжд, любов и книга! 😊
  • Ех, светло послание.
    Но защо ли толкова хора, колкото и каквото и да имат, все им малее...
    Поздравявам те.
  • Красиво, любящо и оптимистично
  • Отдавна съм разкрила твоя "таен ъгъл", в който блещукат любвеобилните очи на стиховете ти, Деска! И ти се радвам, и те аплодирам, и чакам новите ти поетични дечица с нетърпение!🌹👏
  • Деа, прави ми впечатление, че често се пише за интриги и злоба в самите творби. В мойто ежедневие не съм усетила някой да проявява злоба към мен или обратното. Интригите са солта и пипера, как не , но в реалността ми по-скоро се случва взаимна ирония и това предизвиква усмивки и подпалва красноречието. Но в никакъв случай не е плод на омраза. В твоята поезия винаги намирам струящо безгрижие и радост. И сега така го почувствах, този таен ъгъл, в който отглеждаш звездици. Никога не го изпускай от очи!
  • Пишеш много леко и приятно! Чета с удоволствие!
Propuestas
: ??:??