Без душа...
Убит от егоизъм - странни чувства,
а тези каменни сърца поглъщат
тъй лакомо и без насита.
Безмилостно, те нови страници отгръщат,
а старите откъсват без да питат
и вече те назад не се обръщат.
Прекършена ранимата душа се скита,
останала ранена, с увяхнали цветя
и някак отегчена от света отлита,
а бялото напомня вече сивота.
И болката в сърцето е пропита. ...