Без душа... Убит от егоизъм - странни чувства, а тези каменни сърца поглъщат тъй лакомо и без насита. Безмилостно, те нови страници отгръщат, а старите откъсват без да питат и вече те назад не се обръщат.
Прекършена ранимата душа се скита, останала ранена, с увяхнали цветя и някак отегчена от света отлита, а бялото напомня вече сивота. И болката в сърцето е пропита. Ще дойде ли отново пролетта?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.