Усмивка, удивление! Бързо тичаше към мен. Тъжен поглед, съжаление... Защо изпитах го към теб в този ден студен? Капчица блестяща пророни във нощта. Сълзицата искряща от окото се проля. Тихо носейки се с плащ злокобен, гледайки си зад гърба. Хвърли поглед тъй отровен, обърна се, усмихна се и умря.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up