2 февр. 2007 г., 20:21
Усмивка, удивление! Бързо тичаше към мен. Тъжен поглед, съжаление... Защо изпитах го към теб в този ден студен? Капчица блестяща пророни във нощта. Сълзицата искряща от окото се проля. Тихо носейки се с плащ злокобен, гледайки си зад гърба. Хвърли поглед тъй отровен, обърна се, усмихна се и умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация