Без име

Oct 30, 2011, 7:30 PM

Poetry » Other

889 0 4

Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил,
не съзнаваш, когато боли те,
не плачеш наистина,
дори да кърви,
дом и утеха за теб са горите.
Преди да си тръгне от теб
и последната минута време,
превръща се бавно във лед ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без име

Want to read more?

Random works