desito_t (Десислава Танева)
130 292
30 oct 2011, 19:30

Без име 

  Poesía » Otra
821 0 4

Преди да си вкусил страха,

на ръба се събуждаш без време,

прелиташ гори, езера,

морета, океани големи.

Преди от страха да си пил,

не съзнаваш, когато боли те,

не плачеш наистина,

дори да кърви,

дом и утеха за теб са горите.

 

Преди да си тръгне от теб

и последната минута време,

превръща се бавно във лед

и следва обратно броене.

Когато се връщаш назад,

а мечтите ти напреде отиват,

реално боли

и целият свят

оставя те сякаш без име...

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??