Без име

30 oct 2011, 19:30

Poesía » Otra

871 0 4

Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил,
не съзнаваш, когато боли те,
не плачеш наистина,
дори да кърви,
дом и утеха за теб са горите.
Преди да си тръгне от теб
и последната минута време,
превръща се бавно във лед ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без име

Искате да прочетете повече?

Propuestas