Обръщам се към личния си Аз
с умората, с надеждата, не зная
зер птица съм летяла без компас
във висине, подарък от безкрая
Със множеството рани от света
тъй близък и така далечен
молитвата пред Бога пак шептя
сред задуха на залезната вечер
Душата моя тихичко реди
надеждици с любов да я споходят
търкулва вечерта прохладен бриз
но нещо стиска всеки дъх свободен ...