Лютиче
319 results
Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...
  74 
Някой знае ли го, къде се намира?
Подскача в главите ни, трудно стопира.
Криволичи, прескача през дните ни трудни
но намира своите начини, да ни събуди.
То, е нашето желание, мъничко, крехко, ...
  55 
Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...
  43 
Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
  85 
Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...
  86 
Ти си такъв ... какъвто си,
понякога дързък и гневен...
несигурен в своя крехък уют
станал си... непотребен.
Добре, че са мислите... за нещата ...
  90 
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
  53 
Не ме сравнявай с нищо,
аз не съм предмет...
нито ценна антика от
витрината взет,
не съм тук заради някой ...
  62 
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
  60 
Нашето време, днешното...
суетно е, грозно, лудешко е...
неистово борим го, мразим го
реално... далеч от себе си пазим го.
То непонятно притиска ни в ъгли ...
  103 
Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...
  100 
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...
  123 
Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...
  115 
Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...
  121 
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...
  74 
Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината ...
  112 
Здравей!
Знаеш ли... защо си тук?
Кое е правилно и грешно...
и дълъг ли е твоят Път
в пътешествието ти успешно... ...
  162 
През зимните пролети и летните есени
когато сезоните сплитат чувства и пръсти,
разглеждаме весели, подреждаме с трепети,
невъзможни възможности на сложности пъстри.
И цялото щуране в щурчови скокове, ...
  97 
За жабите е трудно да познаят,
че блатото не би целият им свят.
За рибата... да си представи,
че океанът със сушата е слят.
За човекът спящ тъй непробудно ...
  142 
Това което най-силно копнея е
да те имам до мен всеки ден...
в дните ти с живот да се слея
като нота в написан рефрен.
В потайните мигове нощни ...
  137 
Здрависваме минаващото време,
отхапали комата му с различен плам.
Подправките му люти дъвче наш,то племе...
преглътнало неволите до грам.
Дали от вихрите и тръните забити ...
  87 
Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...
  146 
Потребността, един човек да пише,
не е за да се чете, а за да диша...
Пишейки, се моли и анализира…
стени руши, с душа перифразира.
Изчиства си ума, разсейва страховете. ...
  126 
И ето преродени са всички поляни
в растеж и нюанси на пъстрота и цветя.
Май сложи в душите ни чудните краски
с еликсира любовен, от прашец и крила.
С шумолящия повей на чудния бриз, ...
  139 
Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...
  143 
Подобно на повет... впи се в ума ѝ.
Окопа се дълбоко с чувственост сляпа.
Нахлузи корсета и стегна без страх
телесната болка с живота ѝ слята.
А после разпръсна дъхът ѝ на шир ...
  261 
Има мигове,
които стените попиват...
до капчица,
до звук,
до шепот, ...
  135 
Живеем живота си земен
потопени в познатата сигурност.
В разни посоки, на различни страни
нямащи зад завоя никаква видимост.
Срещаме себе си в сънища... ...
  268 
Случва се да забравим, по детски , наивно,
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето ...
  117 
Губим се сред неизказани думи,
или между мълчаливи емоции...
с чувства прикрити и гневни,
разделени на мънички порции.
Гордостта бавно ни смачква, ...
  180 
Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...
Небето проряза се от светкавица мощна.
Само за миг се разля... добра тишина,
а след това разтрепери тъмата среднощна.
Силен порив с въздушен прибой ...
  136 
Едно момиче и едно момче.
Две стойностни величини.
Потокът жизнен ги поде и
с много обич … надгради.
Души - търсачи на добро ...
  130 
С изящна нежност разцъфтяха
в преливащ теменужно-син нюанс.
През щрихи пясъчни преляха
във аромат с докосващ блян.
Родени от мечти красиви ...
  122 
Душите ни... милите,
стремят се неволно
към щастие трайно,
към полет фриволно
и търсят, и страдат, ...
  111 
Любовта ми е чакала теб…
единствено теб, скрита тук... в сърцето.
Живяла тихо в унес лелеян,
да те познае и като слънце засвети.
Любовта ми в съзерцание чисто ...
  163 
Пролет мила, ароматна...
вплела чудноват режим
до обяд си благодатна
след обяд...от жар блестим.
Ни е лято... ни е зима... ...
  116 
Ето как през възрастта
да доживееш сто лета...
Най напред дисциплинирай
мислите и всяка суета!
После всяка сила балансирай, ...
  174 
Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...
  149 
Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...
  180 
В живота си, е важно да усетиш
чии обятия лекуват ти душата...
чии очи с радост те изпълват
и кой с устни попива ти сълзата.
Със изгреви и залези препълнен ...
  127 
Random works
: ??:??