Feb 11, 2008, 8:15 AM

Без крила 

  Poetry
837 0 17

Вълните помнят. Пясъкът те помни.

Морето твойте думи ми шепти.

А ти ми идваш само като спомен

и тихо лягаш в тъжния ми стих.

 

Попътни ветрове за теб повяха –

сега под друго слънце корениш.

А в мен мечти покълнаха-умряха –

(ако ти падне път, мини и виж).

 

Да бях Русалка или пък Сирена...

Но не! – Орисницата зла била:

на теб наречена, за теб родена,

ме хвърила във полет. Без крила.

 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??